София инт Велд е председател на  към Комисията по граждански свободи,

София инт Велд е ръководител на  към Комисията по цивилен свободи, правораздаване и вътрешни работи на Екологичен потенциал (ЛИБЕ). В края на август за чуване при закрити врата по въпросите на корупцията в групата на инт Велд бяха поканени министър председателят Бойко Борисов и основният прокурор Иван Гешев. Те не почетоха поканата, а пратиха заместници. " Сега " потърси София инт Велд за изявление по тематиката.

 

- Г-жо инт Велд, за какво искахте да изслушате премиера Борисов и основния прокурор Гешев. Какво щяхте да ги питате?

- Въпросите са явни и са на дневен ред от много време. Като да вземем за пример – промяната в прокуратурата, която би трябвало да бъде направена по силата на решението на Съда в Страсбург от 2009 година по делото " Колеви против България " (в това решение е обрисуван главният проблем за безконтролността на основния прокурор, както и практическата неспособност да бъде разследван за осъществено закононарушение, б.а.). Нямаше да питаме нищо изненадващо.

- Отсъствието им какъв сигнал ви прати?

- Не мога да тълкувам отсъствието им. Имали сме предложения и сходни въпроси към министър председатели и министри на други страни. Смятам, че в случай че се дискутира обстановката в дадена страна и законодателството ѝ, тогава явно каниш ръководителя на държавното управление. Каниш основния прокурор, откакто прокуратурата е една от тематиките. За мен това е напълно обикновено. Те избраха да не одобряват поканата, а да пратят заместниците си. Това е техен избор.

- А прокуратурата популяризира известие, че чуването е било по самодейност на Гешев, което вие отрекохте.

- Не знам за какво са го споделили. Предполагам, че тъй като има митинги и е изцяло ясно, че хората приказват за тези тематики. Главният прокурор изпрати писмо. Но ние взехме решение да създадем чуване и поканихме главния прокурор, премиера, правосъдния министър, ръководителя на Комисията за отбрана от дискриминация, неправителствена организация, публицист, представител на Европейска комисия и така нататък

Правим това от няколко години. Това не е нещо ново. И сами си вършим работната стратегия.

- Знам, че съвещанията са конфиденциални, само че какви са изводите ви от това чуване?

- Не мога да върша изводи обществено. Винаги съм била за прозрачността, само че повода за конфиденциалността на тези изслушвания е, че хората се усещат по-свободни да приказват при закрити порти. Някои от участниците в срещата избраха да приказват обществено, имаше и изказване от прокуратурата.

Ще имаме спор и резолюция за България идващия месец по време на парламентарно съвещание на Европейския парламент. Нашата комисия ще продължи да следи страната ви. Ние имаме дълъг лист от спомагателни въпроси (). Точно през днешния ден (15 септември, б.а.) получихме отговорите от антидискриминационната комисия. Все още чакаме останалите отговори. Упражнението продължава. Но опитът сочи, че то може да е доста потребно.

Важно е да се знае, че ние сме неутрални, не сме партийни. Ние сме просто на страната на демокрацията и на върховенството на закона. Понякога хората споделят – забравяте за България, не обръщате внимание, не подкрепяте демокрацията. Това не е правилно. България е на радара ни, българите са европейски жители, които имат право на същите стандарти на положително ръководство като всички останали жители на Европейски Съюз.

- Имаме право, само че дали ги имаме...

- Ако нямахме опасения, нямаше да има чуване. Очевидно е защо сме загрижени – за основния прокурор, за предложенията за конституционни промени, за отхвърли да бъде утвърдена Истанбулската спогодба, за обществените забележки на публични лица за ромите и гей хората. Проблемите са добре известни. Не разгадавам секрети.

- Какво ще кажете по време на парламентарните разисквания?

- Ще забележим. Искам първо да видя какви ще са отговорите от институциите. Зададохме доста въпроси. Искам да сме безпристрастни и да гледаме единствено обстоятелствата. Ако погледнете позициите, които сме вземали за други страни и други обстановки, ще се убедите, че Екологичен потенциал в никакъв случай не е бил свенлив. Ако забележим причина за безпокойствие, ще го кажем ясно.

Не е редно да приказвам повече в този момент, не е в този момент моментът. Нека дойдат и отговорите от институциите.

- Смятате ли да поканите още веднъж Борисов и Гешев на чуване в групата?

- Не мога да кажа на този стадий какви ще са идващите ни стъпки. Но ще продължим да следим България.

- Бяхте дейна и по време на чуването на еврокомисаря Вера Йоурова в комисията ЛИБЕ за мониторинга по механизма за съдействие и инспекция (МСП) на България и Румъния. Доволна ли сте от отговорите на Йоурова?

- Всеки може да види чуването. Според мен всеки, който се изрече, имаше общо взето еднакъв въпрос – по какъв начин Комисията e съгласувала рекомендацията си за повдигане на мониторинга по МСП при такова сериозно безпокойството за върховенството на закона. Някак си това не се връзва.

Комисар Йоурова сподели, и аз съм изцяло съгласна с това, че те желаят МСП да бъде сменен с годишния отчет за върховенството на закона за всички страни от Европейски Съюз. Всъщност това беше и мое предложение – годишен механизъм и отнасяне на всички страни по един и същи метод. Но това не значи, че годишният отчет ще бъде по-малко непоколебим от МСП. Да се надяваме, че ще е даже по-строг. Защото макар мониторинга до момента в двете страни - България и Румъния, има обилни терзания, за които не е направено нищо през годините. Ако имаме този механизъм, който съпоставя страните, тогава ще се вижда къде е дадена страна в действителност.

Всяка година страните от еврозоната би трябвало да показват бюджета си на комисията за авансово утвърждение и рекомендации. Това не е довело до това страните да се придържат прецизно към бюджетните правила. Има страни, които имат задължения, дефицити или не вършат нужните промени. Но въпреки всичко има дисциплиниращ резултат. Годишният отчет няма да реши съществуващите проблеми. Но в дълготраен проект ще сътвори просвета – ще е доста по-трудно за дадена страна да нарушава върховенството на закона.

- Сега два мониторинга ли ще има за България? Аз най-малко не разбрах от чуването на Йоурова.

- Ние също не знаем и също сме комплицирани.

- Съгласна ли сте с сътрудника си Клеър Дейли, която се обърна към Йоурова и комисията с апела – не давайте пари на тези бандити, говорейки за България?

- Всички наподобява са съгласни европейските средства да бъдат обвързани с върховенството на закона. Съгласна съм. Моята група предлага да не се орязват фондовете за бенефициентите – НПО-та, дребните и междинни предприятия, локалната власт. Но фондовете да не стигат до тях през националното държавно управление. Това ще отстрани корупцията.

- Как си обяснявате мекия звук на Европейска комисия към България до момента?

- Има няколко аргументи за това. Една от тях е по какъв начин е проведена Европейска комисия. Според договорите за Европейски Съюз комисията би трябвало да е изцяло самостоятелна. Така или другояче действителността не е такава. Когато би трябвало да се вземат решения, като това за бюджета да вземем за пример, комисията е мека към държавните управления. Така единодушието не дава власт на хората, а на корумпирани автократи.

Винаги го има и партийния елемент. Знаем кой е от ЕНП. Комисията е доста критична към Полша, само че третира Унгария доста, доста меко - подкрепи за един от нашите. Те още подкрепят Виктор Орбан, а това е недопустимо.

- Съгласна ли сте с Йоурова, че Европейска комисия вижда, че демокрацията в България е в рецесия, само че не може да направи изключително доста?

- Мисля, че комисията може да направи доста повече от това, което прави понастоящем. Това е в ръцете на председателя Урсула фон дер Лайен. Тя би трябвало да работи.